30 дек. 2014 г., 21:27
И пак за празника на масата седим,
на трапезата богата с коледната пита,
всички вкупом се редим,
че парата в нея пак е скрита.
Само аз излязох сам навън,
погледнах, високо, горе в небето,
една звезда по силно заблестя
и стопли в мен,за мъничко сърцето.
Аз знаех,че това си ти,
изпращаш поздрави далечни,
макар и някой да ни раздели,
любовта и обичта ни останаха вечни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация