БАВНА СЕПТЕМВРИЙСКА ВЕЧЕР
Бавна септемврийска вечер. Нека да си помълчим.
Нейде в залива – далечен, корабът надипля дим.
Мъкне облакът чембери върху щърбата Луна.
Къкри, ври и се чумери! – всяка следваща вълна̀.
Съскат сухите тръстики, скърцат сивите скали.
Впил във нас стрели и пики, дълъг дъжд ще ни боли.
Гларусът ще ни окряска, ще ни трака с празен клюн.
Време е за сетна ласка в шепата на Бог Нептун.
Над косите ти се свлече от луличката ми дим.
Бавна септемврийска вечер. Нека да си помълчим.
© Валери Станков Все права защищены