Обсебена от ярко-черни мисли,
забила поглед във земята, аз вървя.
Не виждам и не чувам вече нищо,
не чувствам своята душа.
А аз без нея съм като перо на птица,
понесено от нощни ветрове.
Без нея цял живот ще скитам
във някакви прозрачни светове.
Без нея ще приличам аз на луда,
ще пея песни със изстинал глас,
в реките ще се мъча аз да плувам,
безплътна да докосна някой бряг...
Не съм съгласна! Искам си душата -
със сини пръсти да допре
сърцето, да лети във небесата,
да плува като риба в изумрудено море.
Във пяна ще я търся. Или в капка
от чиста утринна роса,
в крилата ще потърся и на всеки ястреб,
или във птича песен из леса.
Сред нежен прах от крехко цвете,
по лунната пътека на нощта,
във всеки облак ще я търся, ще намеря
и ще запазя моята душа.