Обсебена от ярко-черни мисли,
забила поглед във земята, аз вървя.
Не виждам и не чувам вече нищо,
не чувствам своята душа.
А аз без нея съм като перо на птица,
понесено от нощни ветрове.
Без нея цял живот ще скитам
във някакви прозрачни светове.
Без нея ще приличам аз на луда,
ще пея песни със изстинал глас,
в реките ще се мъча аз да плувам,
безплътна да докосна някой бряг... ...