Бегълка

Едно разтърсващо и сърцебиене силно,

един учестен дъх и развълнуван,

разстояние така късо и непреодолимо,

най-хубавият миг от сън несънуван...

Една трепереща нежна ръка,

копнееща повече от всичко някой да прегърне,

между разума и сърцето се протяга сега,

но свих я в юмрук и се обърнах...

Един поглед от любов забит в мен,

който длъжен е моите очи да избягва,

една част от неизживян ден,

която постоянно си представяме...

Една ситуация силна и така неизбежна,

в която просто чувствата разума надвикват

заглушават съвестта с викове на надежда,

която по правило последна умира...

Едни устни като за вода в пустиня жадни,

най-после сливат се, докосват се горят,

захапват другите, целуват безпощадно

и всичко ще изчезне след мигът...

Една любов осъдена да не съществува,

но една постоянна от затвора бегълка,

да изживее онова, което всяка нощ сънува

преди зад решетките да я хвърлим пак...

25.08.2016