Всяка рана бавно заздравява...
в сърца, в очи, в спомена проклет.
Дълбоките бразди житейски наслоява,
къде е правдата и пустият късмет.
Защо дълбаеш толкова дълбоко?
Защо играеш си със мен живот?
Защо съм тук с изкупление белязан?
На всяка крачка даваш ми урок.
Не си играй с ума ми и с душата!
Не ме разтърсвай за пореден път!
С крайности недей се забавлява!
Що за свят побъркан си създаваш тук! ...