Хей... Здравей, Любов! Това съм аз...
Познаваш ме, защото ти ме пресъздаде.
И от тогава аз чакам те до късен час.
Аз съм тази, която сърцето си ти даде.
Спомняш ли си времето, когато... Ние бяхме безнадеждно влюбени?
Наблизо никой нямаше. Само Ти и Аз... Ни роднини, ни приятели.
Аз бързах към теб неуморно. Ти без дъх ме очакваше.
До ранни зори разговаряхме. Сутрин ти кафе правеше.
Колко още скъпи мигове да изброявам? Чакай... Не съм почнала.
А спомняш ли си за луната? Тя бе свидетел как съм те обичала.
Попитай и звездите. Те също бяха там поканени и присъстваха.
А ако още не вярваш. Обърни се към изгрева... Те и него извикаха. ...