29 дек. 2009 г., 09:54

Без име 

  Поэзия
452 0 0

Отказвам да призная любовта си,

със мене ще я нося вечно

и забранявам ти в съня ми

на пръсти ти да влизаш, нежно.

Отказвам да треперя, щом те видя –

ще бъда силна, горда и тъй властна.

И с думи никога не ще обидя

женичката до теб така прекрасна.

Отказвам се мираж да гоня,

отказвам да желая обичта ти

и като дух напред-назад да ходя –

не искам да съм бреме във деня ти.

Отказвам се, а ти недей ме пита

защо така съм променена –

приятелството не отлита,

а само болката в една жена сломена.

Недей да питаш – няма да ти кажа

и няма трескаво ръката ти да искам,

на себе си и на света ще го докажа,

а нощем пак възглавницата ще притискам.

Ще бъда силна, ще те преживея,

ще бъда в обществото силна дама,

ще го направя както само аз умея,

но във съня ми тъжен вечно ще сме двама!

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??