Отказвам да призная любовта си,
със мене ще я нося вечно
и забранявам ти в съня ми
на пръсти ти да влизаш, нежно.
Отказвам да треперя, щом те видя –
ще бъда силна, горда и тъй властна.
И с думи никога не ще обидя
женичката до теб така прекрасна.
Отказвам се мираж да гоня,
отказвам да желая обичта ти
и като дух напред-назад да ходя –
не искам да съм бреме във деня ти.
Отказвам се, а ти недей ме пита
защо така съм променена –
приятелството не отлита,
а само болката в една жена сломена.
Недей да питаш – няма да ти кажа
и няма трескаво ръката ти да искам,
на себе си и на света ще го докажа,
а нощем пак възглавницата ще притискам.
Ще бъда силна, ще те преживея,
ще бъда в обществото силна дама,
ще го направя както само аз умея,
но във съня ми тъжен вечно ще сме двама!
© Яна Всички права запазени