Търсиш "защо" и "как".
Губиш от свойта вечност.
Неусетно превръщаш в прах
искрите си.
Далечно цвете на морски бряг,
хвърлено върху пясъка;
с пръсти рови в теб вечерняк;
палва проблясъци.
Имаш своя космичен код,
искрозаложен,
да поддържаш следващ живот
до невъзможност.
Публикувано във:
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021
© Павлина Гатева Все права защищены