Знам - тихо плачеш сама във ноща,
чистите сълзи се стичат по лицето.
Tи крещиш, но няма кой да те чуе
и във сaмота умира ти сърцето.
Никой не беше със тебе, любима,
когато в забрава умираше ти.
Hикой не чу вика ти за помощ,
когато с мечтите се раздели.
Душата ти беше изпепелена,
разкъсана от съдбата без жал,
угасна във тебе и последният огън,
който през тежкото време е тлял.
Сега, мила, усещаш самотата,
когато ме няма, със тебе да страдам.
Търсиш твоите приятели, но ги няма
и разбираш колко много ти трябвам.
Но менe ме няма - ти ме предаде,
не мога да се върна отново при теб.
Със твоето страдаше и моето сърце,
но сега сърцето ми е лед.
© ПразеН Все права защищены