Знам - тихо плачеш сама във ноща,

чистите сълзи се стичат по лицето.

Tи крещиш, но няма кой да те чуе

и във сaмота умира ти сърцето.

Никой не беше със тебе, любима,

когато в забрава умираше ти.

Hикой не чу вика ти за помощ,

когато с мечтите се раздели.

Душата ти беше изпепелена,

разкъсана от съдбата без жал,

угасна във тебе и последният огън,

който през тежкото време е тлял.

Сега, мила, усещаш самотата,

когато ме няма, със тебе да страдам.

Търсиш твоите приятели, но ги няма

и разбираш колко много ти трябвам.

Но менe ме няма - ти ме предаде,

не мога да се върна отново при теб.

Със твоето страдаше и моето сърце,

но сега сърцето ми е лед.