voda (Елица Ангелова)
582 14090
28 янв. 2009 г., 21:57  

Виртуално 

  Поэзия » Любовная
617 0 11

Една любов не винаги умира,

когато я разделят разстояния.

Тя устоява и живот намира

във две души, от общ копнеж пияни.

 

Моретата ще помнят как над тях

сърцата ни се реят като птици

и, непознали даже онзи грях,

се учат по-различно да обичат. 

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • красиво
  • Сърдечна благодарност на всички.
    И - прекрасен дрен!
  • Хареса ми, Ели! Поздрав!
    "Отиваш си -
    със стъпки онемели."
    Онемелите стъпки ми навяват вина.

  • "В такива мигове

    душата стене.

    Останала -

    дори без къс небе."
    Хареса ми!
  • Хубав стих, Ели! Ранен поздрав!
  • Аз също го харесах, Ели!
    Поздрав
  • Мъдро и красиво говориш, Видрица.
    От сърце благодаря.
  • "Отиваха към самотата".
    Как ти хрумна, Павли?!
    Направо си е мотив за стих.
    Усмихна ме, мила.
    Толкова ти благодаря!
  • Здравей, Ели!
    В мрака срещнах едни стъпки.
    Отиваха към самотата.
    Не тъжи.
    Усмивки по пътя ти... и цветя!
  • Здравей, Руми.
    Никак не съм наранена. Винаги приемам основателите забележки като израз на уважение и се вслушвам.
    Наистина напомня "Две хубави очи" на Яворов.
    Но чак сега ми зазвуча...
    Ще помисля. Не е никакво постижение да се повтарят толкова известни мисли.
    Благодаря.
    ---------------

    Пак си между първите до мен, Жарава.
    И така ми допада този ник!
    Благодаря ти.
  • Хубаво пишеш, но този стих нещо ми звучи травиално. Чувството е силно, ритъмът - също, но нещо ми бие в очите... Това "не обещават те" явно ми се е набило от Яворов и тук ми загорча...
    Съжалявам, дано не съм те разстроила. Това си е лично мнение. Иначе чета поезията ти и много я харесвам. Сред авторите фаворити си ми!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??