Върви ... Но зная , че не виждаш пътя...
И луташ се страхливо и безспир.
А някъде далеч ,блуждаещо умът ти
се мъчи да открие ориентир.
За грешниците няма ясна диря ...
Така се лутат като теб в тъмнина.
Ръцете си в стени и шипове одират
дори не знаят и къде да спрат.
А щом се умориш и паднеш в разруха,
и съжалиш за целия живот потънал в прах и сласт.
И драскаш в отчаяние земята суха
ще те намеря аз...