8 мая 2011 г., 11:53

Без рамото, силното... 

  Поэзия » Любовная
942 0 27

Отдавна забравих да следвам с очи

полета плавен на птиците.

И с времето, мисля, че спря да боли,

но... сълзи е скрежът по жиците.

 

 

Все някога времето ще заличи

рана, получена в Минало,

но белегът няма да спре да боли...

Желано е рамото, силното!

 

 

По-хубав ще бъде светът ни, нали,

половинката щом е с тебе

и празното вътре ще спре да крещи,

щом знаеш кому си потребен!

 

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??