8.05.2011 г., 11:53 ч.

Без рамото, силното... 

  Поезия » Любовна
940 0 27

Отдавна забравих да следвам с очи

полета плавен на птиците.

И с времето, мисля, че спря да боли,

но... сълзи е скрежът по жиците.

 

 

Все някога времето ще заличи

рана, получена в Минало,

но белегът няма да спре да боли...

Желано е рамото, силното!

 

 

По-хубав ще бъде светът ни, нали,

половинката щом е с тебе

и празното вътре ще спре да крещи,

щом знаеш кому си потребен!

 

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??