stenli499 (Станислава)
291 2626
27 нояб. 2012 г., 11:03

Безбакшишно стихотворение 

  Поэзия » Любовная
639 0 8

-----

Дали заради чипия ми нос,
или пък неизменната усмивка —
мъжете ми сервират на поднос
сърцата си, в комплект със вино пивко.


Словата им белеят като сняг,
по-бели и от кърпата през лакът.
Очите им от сутрин чак до мрак
следят дланта ми — с пръсти да изщрака.

Но срещнах мъж — един такъв, висок...
И влюбих се, признавам — как да скрия!
Днес, без да имам нито час във ТОХ,
сервирам му сърцето си в тепсия.

Понякога пристига — за кафе —
и казвам си - усмихна ми се шансът!
Омеквам като плодово парфе,
политам като тапа от шампанско...

Но той си тръгва. Знам, ще дойде пак —
свободни, сепаретата го чакат.
И аз до тях ще чакам явен знак —
поръчката през пръсти да изщрака...

-----

© Станислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??