-----
Дали заради чипия ми нос,
или пък неизменната усмивка —
мъжете ми сервират на поднос
сърцата си, в комплект със вино пивко.
Словата им белеят като сняг,
по-бели и от кърпата през лакът.
Очите им от сутрин чак до мрак
следят дланта ми — с пръсти да изщрака.
Но срещнах мъж — един такъв, висок...
И влюбих се, признавам — как да скрия!
Днес, без да имам нито час във ТОХ, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация