Самотна кукувица странно отброява
чертичките на избледнялото ми време.
Един последен славей днес запява.
Живее в него кукумявка на Минерва.
В безбрежия небрежно съм захвърлен -
на провалили се от неизбежност мисли.
Центрофугирани мечтите, с черен въглен,
рисуват графики с несбъднати измислици.
Животът - дим между небето и земята,
кълби се в разреденото пространство.
Премрежен погледът в пейзажите помята.
Изпразнени очите вечно странстват.