31 ago 2015, 3:01  

Безбрежия 

  Poesía » Filosófica
1059 0 13

 

Самотна кукувица странно отброява
чертичките на избледнялото ми време.
Един последен славей днес запява.
Живее в него кукумявка на Минерва.

В безбрежия небрежно съм захвърлен -
на провалили се от неизбежност мисли.
Центрофугирани мечтите, с черен въглен,
рисуват графики с несбъднати измислици.

Животът - дим между небето и земята,
кълби се в разреденото пространство.
Премрежен погледът в пейзажите помята.
Изпразнени очите вечно странстват.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Животът - дим между небето и земята,
    кълби се в разреденото пространство.
    Премрежен погледът в пейзажите помята.
    Изпразнени очите вечно странстват.Трудно е човек да те коментира ти навлезе в съвършенна фразиология и изказ който те прави недостижим.Браво Младен.
  • Благодаря за вниманието, Джак! Хубава вечер и прилив на ново вдъхновение, ти желая!
  • Благодаря най-сърдечно на всички, които взеха отношение по скромния ми текст с оценка, коментар или и с двете едновременно! Трогнат съм от вниманието ви и от споделеното. Желая ви вдъхновение и успехи!
  • Животът дим между небето и земята. А защо ли мъчим да го материализираме?
  • Живот,мечти и време което "самотна кукувица странно отброява" интепретирани в твоят неподражаем стил.Време в което дори "излразнени очите вечно странстват".Много точни попадения.Поздравления!
  • Изпразнени очите вечно странстват ! Толкова хубаво си го казал . Браво !
  • Стиховете ти често са пропити от тъга, но не всичко в този живот е бляскаво! Поздравявам те за умението ти да пресъздаваш и по този начин да докосваш! Поздрав, Младене!
  • очите са жадни и бездънни, Младене...
    красотата е в окото на гледащия!
    чудесна поезия!!!
  • Споделям житейската ти философия, обожавам поетичните ти прозрения!
  • "Животът - дим между небето и земята"! -
    Една мрачна сентенция,с която ще запомня тази твоя творба, Мисана.
  • Живот, мечти, кое ли е по-истинско...
    „В безбрежия небрежно съм захвърлен -
    на провалили се от неизбежност мисли“
    Не всяка мисъл става живот, но не във всеки живот има смисъл.
    „Центрофугирани мечтите, с черен въглен,
    рисуват графики с несбъднати измислици“
    Мечтите си живеят свой живот, при това тук особено успешно
    Прекрасно стихотворение, Мисана!
  • Хареса ми,макар и с тъжни нотки подплатено,но сравненията са точни,особено кукувицата,а и този изпразнен поглед...!
  • Много силно и дълбоко драматично...!!! Всеки преминава през трудни периоди в живота..., защото е напрегнат..., суров и несправедлив...!!!
Propuestas
: ??:??