Безброй звезди угаснали

         сред тъмнина

Всеки елф звездичка в мрака някога запалил

Всеки имал своя вечер да изгрява

и на лов за светлината и отивал в тъмнината

Но когато хора се явили засяващи отровата в земята

Звездите елфските души покрили

Небето плачело а вятърът разнасял му сълзите

В прозрачните здрачевини

Тъжна бе земята

През всичките ми дни

От този светъл бряг дo черни дълбини

Когато мъртви съзрях аз мечтите си мили

В два пътя различни и в мъка еднаква

В единият мойта зора се разплакa

А в другия болно надвисна нощта

И навеждам глава натежала от мъка

С огън в очите и с болка в сърцето

И черна роза откъснах там дето

Въздъхна вятърът плах

Но може би

  не завинаги в душата ми слънцето се скрива

  не завинаги в сърцето ми огънят заспива

  не завинаги за мраз светът копнее

 и не завинаги безмълвна слава грее