Безброй звезди угаснали
сред тъмнина
Всеки елф звездичка в мрака някога запалил
Всеки имал своя вечер да изгрява
и на лов за светлината и отивал в тъмнината
Но когато хора се явили засяващи отровата в земята
Звездите елфските души покрили
Небето плачело а вятърът разнасял му сълзите
В прозрачните здрачевини
Тъжна бе земята
През всичките ми дни
От този светъл бряг дo черни дълбини ...