28 дек. 2007 г., 14:00
Бездомно слънце едва свети в небето,
търсейки любов и топлина…
Има пъстри очи като на детето,
мъчи се със своята съдба!
Сломени спомени от лъчите му се спускат,
искат да намерят своя дом прекрасен…
А слънцето чака своя спътник,
за да не е само в този свят опасен!
Бездомно слънце плаче, изоставено,
ридае, вика…В ъгъла, прегърнало самота…
То – със моите малки ръце направено,
по детски навик... В името на любовта! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация