Два пръста тишина и кока-кола.
И барманът с усмивка ми наля.
Усмихнах се и аз, ужасно гола,
по мен снежецът кротко заваля.
Дори за миг не се съмнявах в рая,
а барманът все сочеше – натам...
не му се виждаше натам ни края,
ни съ́лзи носех вече... да подам.
В крак с модата бе тишината, стилна.
Къде на тоя свят подобен бар.
И хвана ме. Така ме хвана силно -
като човек напуснал кожата на звяр... ...