ИнаКалина
528 11547
6.11.2022 г., 7:02 ч.  

Бездушница 

  Поезия
863 4 2

Два пръста тишина и кока-кола.

И барманът с усмивка ми наля.

Усмихнах се и аз, ужасно гола,

по мен снежецът кротко заваля.

 

Дори за миг не се съмнявах в рая,

а барманът все сочеше – натам...

не му се виждаше натам ни края,

ни съ́лзи носех вече...  да подам.

 

В крак с модата бе тишината, стилна.

Къде на тоя свят подобен бар.

И хвана ме. Така ме хвана силно -

като човек напуснал кожата на звяр...

 

Дори за миг не се съмнявах в ада,

Основно там те учат да летиш.

Летях и падах, после само падах,

повярвах, че Земята се върти.

 

... Два пръста тишина и лимонада.

Пиши го равно между теб и мен.

Тирето много често все засяда 

без дати, моля, по-добре "спасен".

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, да, съгласна съм.
  • "...без дати, моля, по-добре "спасен"." Хареса ми, Краси!
    Краят е безкраен като снежинка, която се разтваря в чистия въздух .
Предложения
: ??:??