Безглаголна Любов

14 сент. 2024 г., 09:22

Поэзия » Любовная

126 4 4

БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ

Седма пейка. Есен. Дама.

Вятър в нейните коси.

Покрай нея мъж за двама.

А край тях – moi aussi.

Той – във вехтата си грейка.

Тя – капела с три перца.

Аз – една самотна блейка.

Три прокудени деца.

Бавен варненски следобед.

Слънце. Дъжд. И локва кал.

Време – тегаво за обич.

Време – шепичка печал.

Нескафе от автомата.

С мляко. И фунийка мед.

Тя – във есенна позлата.

Той – забравен млад поет.

И прощалната цигарка.

Гларуси – във смесен хор.

Двама влюбени във парка.

Аз – римуващ воайор.

13 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 00 ч.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-09-14T21:52:17+03:00

Красота и съзерцание на любовта!
Mazaco (Емил Боянов)

2024-09-14T12:47:01+03:00

Ехаа! Страхотно е!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2024-09-14T10:24:23+03:00

Обичам безглаголните стихове, а това е майсторски написано, Маестро!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-09-14T09:30:56+03:00

Време – тегаво за обич.
Време – шепичка печал.

Няма такава поезия.