БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Седма пейка. Есен. Дама.
Вятър в нейните коси.
Покрай нея мъж за двама.
А край тях – moi aussi.
Той – във вехтата си грейка.
Тя – капела с три перца.
Аз – една самотна блейка.
Три прокудени деца.
Бавен варненски следобед.
Слънце. Дъжд. И локва кал.
Време – тегаво за обич. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.