Човекът е човек, не когато
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши.
Но той тогава тъжен би живял
и тази тежест все ще му тежи.
От тази святост даже би умрял.
Златко Станоев
© Златко Станоев Все права защищены