27.11.2011 г., 18:52 ч.

Безгрешен или не 

  Поезия » Философска
1108 0 8

Човекът е човек, не когато

е бил безгрешен и не е грешил,

а със сърцето си пребогато

той чужда грешка лесно е простил.


Щастлив е този, който не греши.

Но той тогава тъжен би живял

и тази тежест все ще му тежи.

От тази святост даже би умрял.

 

       Златко Станоев

© Златко Станоев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оставете поетите да пишат.Така както сърцето им диктува .А на който не му харесва нека да не става съдник.Защото един ден и него ще съдят...Поздрави великолепно е.Макар и с закъснение...Ако все още влизаш във сайта продължавай да твориш.
  • Съжалявам, ако наистина съм причината да изпитвате толкова неприятно чувство, приемете моите извинения, не това съм целял! Нали в спора се ражда истинатаХубава вечер...и спокойна нощ!
  • ... колко по-лесно щеше да бъде да ви бях аплодирала - сега нямаше да изпитвам това чувство за вина, което ми насадихте
  • От къде знаете че са малобройни? И дори да е така, това прави ли ги по-непълноценни от Вас, Иванова?
  • г-н Станоев, съжалявам, че дори за миг си позволих да си помисля, че сте писали стихото на прима виста и че моята фантазия е толкова бедна, че не мога да асимилирам вашата висша поезия.
    Но, вие пишете, пишете и радвайте малобройните си фенове...
    И аз ви бях фен... малко критичен, ама все пак фен
  • Иванова, мисля си, че е излишно да Ви отговарям, но все пак ще го направя. Чудя се, какво не Ви е ясно? Това е поезия, а не информационен бюлетин. Не приемай нещата едно към едно, вложи и малко фантазия докато четеш. Щастлив е този, който не греши. Това е теза, в следващия стих е антитезата- Но той тогава тъжен би живял. Да, би живял, защо пък не. Прекаления светец и Богу не е драг, така поне съм чувал. Следва и извода: От тази святост даже би умрял. Това твърдение е хипорболизирано, не го вземай за чиста монетаА, що се отнася до отлежаването, от къде знаеш дали е отлежало или не, нали не си ми в къщата?Не съди за другите по себе си!Поезията е нереална действителност и в нея реките може да са от стъкло или пък планините от шоколад и т.н.
  • Безгрешни хора няма! На Земята светци не живеят, нали!
    И... с грешките се учим и растем! Ако гледаме всички в една посока и не допускаме грешки по пътя си... то тогава ние сме за... Небето!

    Аз, мисля че хванах мисълта ти, а именно - да се научим да прощаваме и да допускаме грешки, защото ние затова сме ТУК!
  • Е, как хем е щастлив, хем тъжен би живял?
    "и тази тежест все ще му тежи" ...и тук не ми прозвуча добре - то е ясно, че щом е тежест ще тежи.
    Не бързай да пускаш стиховете си, оставяй ги да отлежат ден, два и междувременно ще видиш колко по-добри идеи ще ти хрумват - аз поне така правя
Предложения
: ??:??