Безименно-самотно

19 февр. 2005 г., 00:02

Поэзия

962 0 2

Когато в есенния здрач
мъглата вън унило пада
и аз спотайвам глухия си плач
за края на деня – награда...

Когато съм сама в нощта,
а тишината ме обгръща
и тихо аз наум крещя,
че миналото не се връща…

Ела тогава – примирен,
със устни тръпнещи – смутени,
ела при мен – освободен,
да стопля с дъх ръцете ти студени.

Безименно-самотно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения