Petinka (Петя)
1 0
19.02.2005 г., 0:02 ч.

Безименно-самотно 

  Поезия
960 0 2

Когато в есенния здрач
мъглата вън унило пада
и аз спотайвам глухия си плач
за края на деня – награда...
 
Когато съм сама в нощта,
а тишината  ме обгръща
и тихо аз наум крещя,
че миналото не се връща…
 
Ела тогава – примирен,
със устни тръпнещи – смутени,
ела при мен – освободен,
да стопля с дъх ръцете ти студени.

© Петя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??