1 мар. 2013 г., 21:04
Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът,
прииждащ кротко за баира,
и в шлейф под звездните брокати
в стихналия дом прибираше
децата, кучето, прането,
усмивки, гласове и обич.
Едно обикновено детство,
в което нямаше посоки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация