yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
1 mar 2013, 21:04

Безконтурност на блаженството 

  Poesía » Filosófica
557 1 4

 Когато мама беше млада,

(пък все такава аз я помнех)

отивах с нея до чешмата

да пълним шарените стомни.

 

Дъхтеше люляково мракът,

прииждащ кротко за баира,

и в шлейф под звездните брокати

в стихналия дом прибираше

 

децата, кучето, прането,

усмивки, гласове и обич.

Едно обикновено детство,

в което нямаше посоки.

 

А тишината като мляко

узряваше до златно утро,

нетърпеливо да дочака

в божурите да се разпука,

 

с менгуши златни да закичи

ушите слънчови отгоре,

под звуци на оркестър птичи

да зейнат дървените порти.

 

И чанове с гласчета медни

по път синджирно да повличат

деня със сламени ревери.

Всяка стъпка бе обичане.

 

Така запомних синевата,

от която бях омесена.

Тогава мама беше млада

... и ме люлееше в ръцете.

 

 

 

 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??