4 июн. 2008 г., 15:56

Безкрай 

  Поэзия
623 0 1
 

Капките падат и тихо ръми,

а моята душа жестоко кърви.

Сълзите се стичат по моето лице

и се питам

дали все още имаш сърце.

Феерията на моите чувства

разкъса с отровна стрела

и си отиде далече,

на края на света.

Сега съм сама,

но докога ще продължи това?

Безкрай.

Безкрай,

отвъд океана,

докато сме разделени ние двама!

© Криси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??