Ех, къс от теб дали поне остана
след толкоз нескопосани кроежи!
До всяка рана зее друга рана
и белези от скъсани копнежи.
Научих се самичка да те кърпя
с на вярата канапената нишка.
Научих се. Не моля и не съдя.
Иглата ме пробожда. Аз въздишам.
На болките бродирам имената.
Илачите - в сърцето си ги шия.
Безкрайна...уж безкрайна е душата,
а всъщност е парченца орисия...