27 sept 2018, 0:53

Безкрайна уж... 

  Poesía
1084 2 9
Ех, къс от теб дали поне остана
след толкоз нескопосани кроежи!
До всяка рана зее друга рана
и белези от скъсани копнежи.
Научих се самичка да те кърпя
с на вярата канапената нишка.
Научих се. Не моля и не съдя.
Иглата ме пробожда. Аз въздишам.
На болките бродирам имената.
Илачите - в сърцето си ги шия.
Безкрайна...уж безкрайна е душата,
а всъщност е парченца орисия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1930 
Propuestas
: ??:??