8 нояб. 2024 г., 12:14

Безкрайното всичко 

  Поэзия » Философская
367 2 5
Думи в безкрая тихо потъват.
Отговор няма, а ехо кънти.
Планини вечни доброто нагъва
със сила свръхземна сред светли звезди.
Любовта е безкраен и див океан.
Надеждата светла пронизва ни с лъч.
Любовта е вселена в душевния храм
и руши до основи човешката жлъч.
Хиляди думи летят в тишината
с молитви до Бога чути да бъдат.
Понякога в опит да минат стената,
те падат и в ледени срички се спъват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »

3 место

Предложения
: ??:??