8.11.2024 г., 12:14 ч.

Безкрайното всичко 

  Поезия » Философска
5.0 / 8
224 2 5

Думи в безкрая тихо потъват.
Отговор няма, а ехо кънти.
Планини вечни доброто нагъва
със сила свръхземна сред светли звезди.

Любовта е безкраен и див океан.
Надеждата светла пронизва ни с лъч.
Любовта е вселена в душевния храм
и руши до основи човешката жлъч.

Хиляди думи летят в тишината
с молитви до Бога чути да бъдат.
Понякога в опит да минат стената,
те падат и в ледени срички се спъват.

Нещо ги вдига и то е любов,
родена от утро, залез невиждало.
Под синия вечен небесен покров
всичко угасва, превръща се в минало.

Тогава остава тази любов
към всички отминали някога спомени.
Светлината отваря портал таен, нов
и до него не стигат сълзите отронени.

Въпреки твърдата тежка стена
и неясните малки ледени срички,
думите светли зоват вечността
и те са на Бога безкрайното всичко.
                    

                   ©️ Дарина Дикова, 2024 г.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »

3 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »