7 дек. 2013 г., 20:07

Безлетежна 

  Поэзия » Другая
599 0 0
Приземих се, любов. Замълчи.
И не питай защо съм тъй кротка.
Аз изгубих онези мечти,
от които бях луда и дръзка.
Утаих всички бури дълбоко във мен.
Чуй... не вият фъртуни, ни хали,
ала късчета плуват от лед
и студено е помежду ни.
Примирена, унила, безропотна.
Как такава ще ме поискаш?
Щом съм станала безлетежна,
ти не можеш да ме обичаш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??