Приземих се, любов. Замълчи.
И не питай защо съм тъй кротка.
Аз изгубих онези мечти,
от които бях луда и дръзка.

Утаих всички бури дълбоко във мен.
Чуй... не вият фъртуни, ни хали,
ала късчета плуват от лед
и студено е помежду ни.

Примирена, унила, безропотна.
Как такава ще ме поискаш?
Щом съм станала безлетежна,
ти не можеш да ме обичаш.

И защо ли поиска от мен 
да съм земна - съшила доверия.
Утре може би другата в мен 
ще политне с крила от копнения.

Ще ме стигнеш ли тогава, кажи,
ако в тебе ги няма мечтите.
Затова не ме питай. Мълчи.
Ще ти дам за криле своите...