15 мая 2008 г., 20:13

Безмасково 

  Поэзия
633 0 3
 

Отдавна исках да избягам

от онова, което се нарича дом.

И исках да съм кръстена на вятъра...

Тичах... като луда

през поляните,

в търсене на счупено крило,

да го лепна с тиксо за душата си,

да бъда птица без гнездо.

 

Някога мечтаех... плахо

и в тъмното шептях на нищото.

Разказвахме си приказки за утрото

и за голотата на огнището.

 

Родих се, вчера... под небето,

приюти ме слънцето в свойта синева.

Родих се вчера... и далеко

от там, където бях преди да се родя.

© Ана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво!
    "Разказвахме си приказки за утрото
    и за голотата на огнището."
    Харесва ми и играта със запетайката в 'Родих се вчера'
  • благодаря ви много
  • и на мене хареса...много ми хареса...
    разказвахме си приказки за утрото...
    с обич за теб, Дияна.
Предложения
: ??:??