Безмасково

smile (Ана)
60 132

15.05.2008 г., 20:13 ч.

Поезия

664 0 3

Отдавна исках да избягам

от онова, което се нарича дом.

И исках да съм кръстена на вятъра...

Тичах... като луда

през поляните,

в търсене на счупено крило,

да го лепна с тиксо за душата си,

да бъда птица без гнездо.

Някога мечтаех... плахо

и в тъмното шептях на нищото.

Разказвахме си приказки за утрото

и за голотата на огнището.

Родих се, вчера... под небето,

приюти ме слънцето в свойта синева.

Родих се вчера... и далеко

от там, където бях преди да се родя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.