Средният ми палав пръст
чертае лилави пердета,
усмихва се и мракът тлъст
омръзнало му от клишета.
Ще види той! Хванах молива,
наточих го в окото на бактерия,
забодох го във поетическата слива,
и се развихрям... с кикот от истерия...
Земята е печален марципан,
а пък небето, Х е от пръдня на пърч.
Мъжът е върховният банан,
а пък жената... еротичен сън на болен смърч... ...