7 мая 2007 г., 09:38

Безнадеждност 

  Поэзия
535 0 1

Погледнах към небето,

звездите не видях.

Това ли е, което

някои наричат страх?


Попаднах под земята

и все ми беше тая.

Не чувствам си краката,

за туй ли да се мая?


Докосвайки водата,

от жажда аз умирам.

Стъпвам на земята,

в пръстта крака провирам.


Не искай аз да плача,

в мен сълзи не виреят.

Трупа сама ще влача.

Не всички го умеят...


                                 31 август 2005г.

© Жана Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??