Безнадеждност

7 may 2007, 9:38

Poesía

538 0 1

Погледнах към небето,

звездите не видях.

Това ли е, което

някои наричат страх?

Попаднах под земята

и все ми беше тая.

Не чувствам си краката,

за туй ли да се мая?

Докосвайки водата,

от жажда аз умирам.

Стъпвам на земята,

в пръстта крака провирам.

Не искай аз да плача,

в мен сълзи не виреят.

Трупа сама ще влача.

Не всички го умеят...

31 август 2005г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.