2 сент. 2006 г., 23:57
Безпомощен вик
Викът за помощ
се изтръгна от
моите гърди!
Толкова много боли!
Аз диря милост
от немилостивия -
жалка картинка, нали?!
Чувам как гарвана
грачи, кацнал на моето
рамо! Той предвкусва
пирът на Смъртта, в който
и той ще вземе дейно
участие!
Страхът тече по моите
вени!
А викът ми не стига до никой!
Аз нямам власт над мойта
душа! Тя извиква отново от болка
и....
умира сама в ноща!
© Петя Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Усещам страшно много чувства в това стихотворение...харесва ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Извинявай, но употребата на мойта и моите може малко да се съкрати.
То се подразбира. (нощта)