2.09.2006 г., 23:57 ч.
Безпомощен вик
Викът за помощ
се изтръгна от
моите гърди!
Толкова много боли!
Аз диря милост
от немилостивия -
жалка картинка, нали?!
Чувам как гарвана
грачи, кацнал на моето
рамо! Той предвкусва
пирът на Смъртта, в който
и той ще вземе дейно
участие!
Страхът тече по моите
вени!
А викът ми не стига до никой!
Аз нямам власт над мойта
душа! Тя извиква отново от болка
и....
умира сама в ноща!
© Петя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Усещам страшно много чувства в това стихотворение...харесва ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Извинявай, но употребата на мойта и моите може малко да се съкрати.
То се подразбира. (нощта)