Днес не ми е до римуване... Не се обичаме със думите.

И някак няма смисъл да ти пиша този текст,

окъпан със мечти, оплакващи едни големи невъзможности,

Които някога и някак си желаех да споделям с теб.

Да, знам... Не ни е било писано.

Да пъхаш стръкчета цветя в косите ми...

Да те рисувам върху старото платно на зазоряване.

Да се целуваме до болка, истински и недвусмислено.

И точно затова не ми е до римуване...

И никак не ми пука за проклетото четиристишие,

То някак си не топли моите завивки на разсъмване,

когато в спалнята ми до полуда смъртно тихо е.

Да, знам... Не ми е било писано.

Да бъда нея в твоите забързани очи.

Не исках да съм кратко лято във живота ти,

Зима е... А в гърлото ми лятото ни дълго ще горчи.