Днес не ми е до римуване... Не се обичаме със думите.
И някак няма смисъл да ти пиша този текст,
окъпан със мечти, оплакващи едни големи невъзможности,
Които някога и някак си желаех да споделям с теб.
Да, знам... Не ни е било писано.
Да пъхаш стръкчета цветя в косите ми...
Да те рисувам върху старото платно на зазоряване.
Да се целуваме до болка, истински и недвусмислено.
И точно затова не ми е до римуване...
И никак не ми пука за проклетото четиристишие,
То някак си не топли моите завивки на разсъмване,
когато в спалнята ми до полуда смъртно тихо е. ...