18 янв. 2004 г., 22:13

Безсмъртна 

  Поэзия
4.8 (4)
2352 0 1
Безсмъртна
Душата ми е скитница на кея
избягала от своята съдба ...
Измъчено се вкопчвала в нея
ръката на печалната мечта.
Погубена политнала в небето-
разкаяна лежала на брега.
Сърцето ми удавно в морето
разкъсано умряло от врага.
Разбива се една вълна в кея,
заливаща ме с пясък разпилян.
Не виждаш ли къде сега се рея? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Цветкова Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »